Докато „синя“ България живее с мечтата за титлата, авторитетният мадридски вестник „AS“ посвети обширен материал на ренесанса на „Герена“, дирижиран от Хулио Веласкес. В анализа на колегата Мартин Манчон акцентът пада върху статистическата доминация на испанския специалист, който не просто води Левски към върха, а го прави с показатели, достойни за елита в историята на най-популярния български клуб. Към момента 26-кратните шампиони са едноличен лидер с 53 точки от 22 двубоя, оставяйки основния си конкурент Лудогорец на цели 10 точки дистанция – преднина, която загатва за края на дългогодишната хегемония от Разград.
Цифрите зад този възход са безпощадни: 17 победи в 22 шампионатни кръга, което означава над 77% спечелени мачове и повече от 80% усвоени точки от максималния актив. Подобна ефективност превръща настоящата кампания в една от най-стабилните за клуба през последното десетилетие. Успехът срещу ЦСКА 1948 миналия уикенд беляза и исторически крайъгълен камък – Веласкес изравни постижението на Делио Роси за най-много победи на чуждестранен наставник в рамките на един сезон. Разликата в полза на испанеца обаче е фрапантна, тъй като на италианеца му бяха необходими 33 срещи през сезон 2017/2018 г., за да достигне котата от 17 успеха, докато Хулио го направи в едва 22 мача.
Историческият контекст на постижението му го поставя редом до легендарни имена, оставили диря на „Георги Аспарухов“. Макар Люпко Петрович да държи рекорда по процентна успеваемост (над 84%) през сезон 2000/2001 г. с 16 победи от 19 мача, а Рудолф Витлачил да регистрира феноменален финален спринт през 1970 г., работата на Веласкес се отличава със своята устойчивост в дълъг период от време. Той е само на крачка от това да стане еднолично най-успешният чужденец начело на тима, като се нуждае от само още един триумф, за да изпревари всички свои предшественици от зад граница.
Освен сухата статистика, „AS“ обръща внимание на баланса, който испанецът внесе в играта. Левски не само доминира в класирането, но е и отборът с най-резултатно нападение и най-стабилна защита в елита. След 17-годишно очакване на титлата, „сините“ отново излъчват увереността на хегемон, гарнирана с тактическа зрялост, която не бе виждана на „Герена“ от ерата на Станимир Стоилов. В Испания вече са наясно – Веласкес върна на Левски неговата идентичност, превръщайки го в машина за победи, готова да пренапише историята на българския футбол.
