Бившият защитник на Левски Аймен Белаид взриви общественото пространство с откровено и на места шокиращо интервю пред френския подкаст „Histoires de Foot“. Бранителят, който записа 85 мача със синята фланелка в рамките на два престоя на „Герена“, направи подробна дисекция на реалността в най-популярния български клуб, описвайки преживяното като „истиниски ад“. Думите му хвърлят нова светлина върху вътрешните процеси в клуба по онова време и огромното влияние на привържениците, което често е прекрачвало границите на нормалния футболен натиск.
Белаид разказва за моментите, в които съблекалнята се е превръщала в арена на сблъсъци между играчи и ултраси. Според него много чужденци идват у нас с илюзията за лека екскурзия, но бързо биват „приземени“ от суровата действителност. Защитникът си спомня сюрреалистични сцени, при които е трябвало да влиза в ролята на преводач на директни смъртни заплахи към свои съотборници. Случаят с Кевин Бру е показателен – докато феновете крещели обиди и закани, Белаид буквално е превеждал в реално време предупрежденията, че следваща загуба може да има фатални последствия. Този постоянен психологически терор е бил част от ежедневието, превръщайки престоя на футболистите в изпитание за психиката.
Въпреки напрегнатата обстановка, Белаид разкрива и неподозирани детайли около финансовите параметри, които са му били предлагани, за да остане в Левски. По думите му, клубът е направил „лудо“ предложение – 300 000 евро бонус при подписване „на ръка“ и месечно възнаграждение в размер на 40 000 евро. Цифри, които за мащабите на родната Първа лига изглеждат колосални и доказват огромното желание на тогавашното ръководство да задържи тунизиеца в състава.
Интригуващ е и мотивът за неговия отказ. Докато агентът му е бил готов да приеме сделката веднага, Белаид е избрал да преследва детската си мечта за футбол в Англия, отказвайки сигурното богатство в София. „Не исках да оставам в тази среда само заради парите“, споделя защитникът, с което затваря една страница от историята си на „Герена“, оставила след себе си както много мачове със синята фланелка, така и горчиви спомени от „кухнята“ на клуба. Тези разкрития днес тежат още по-силно, напомняйки за едни бурни времена, през които Левски трябваше да премине по пътя към своето оцеляване и пречистване.
