Вечното дерби винаги е било празник на синята идея, трибуна за неподправен левски дух и място, където бащи предават любовта към свещеното „Л“ на своите наследници. Вчерашното равенство 1:1 на Националния стадион обаче бе помрачено не от събитията на терена, а от необяснимата и опасна за живота неадекватност на органите на реда. Близо час след последния съдийски сигнал хиляди привърженици в сектор „Б“ бяха превърнати в заложници, заключени зад металните решетки в условия, които граничат с нехуманното.
Разказът на левскаря Георги Щерев, който заведе детето си за първи път на дерби, е разтърсваща диагноза за системата. Вместо емоция от мача, малката му дъщеря си тръгна от стадиона със сълзи и страх. Секторът, изпълнен до краен предел с деца и възрастни хора, остана „залостен“ за точно 55 минути с аргумента, че трябва първо да се изтеглят привържениците на символичния домакин. Резултатът? Теснотия, липса на вода, липса на тоалетни и реална опасност от трагедия, напомняща за най-черните страници в историята на българския спорт.
Въпреки многократните молби на родителите към полицаите да бъдат изведени поне децата и възрастните хора, отговорът е бил арогантно подсмихване и цинично препращане към „заповеди“. На място е имало десетки служители на МВР, които спокойно са могли да обградят най-уязвимите групи и да им позволят да изчакат на чист въздух. Вместо това те избраха да държат стотици хора като в „миша дупка“, без оглед на риска някой от по-възрастните фенове да колабира или да се стигне до задушаване при металните врати.
Това не е просто организационен пропуск, а системно отношение към „синята“ общност. Докато в световен мащаб съоръжения с капацитет от 100 000 души се изпразват за минути чрез професионална логистика, у нас институциите използват феновете като инструмент за наказание. Стадион „Васил Левски“ се превърна в затвор за тези, които отидоха да подкрепят отбора си мирно и цивилизовано.
Ние от ВЕКОВЕН.БГ питаме: Кой носи отговорност за тази заповед? Трябва ли да се стигне до фатален инцидент, за да разберат институциите, че сигурността не означава репресия? Левскарската общност няма да остане безучастна, когато децата ни биват разплаквани от тези, които трябва да ги пазят. Футболът е за феновете, а стадионът е за свободи хора, не за заложници. Очакваме незабавни отговори и адекватни мерки, преди „организацията“ на МВР окончателно да прогони следващото поколение от трибуните.
